Ние сме Любомир и Димитър. Двама братя, родени и израснали в България, отгледани от обикновено българско семейство. Родителите ни възпитаваха у нас чисто човешки ценности, които днес се стремим да предаваме и на нашите деца. А, един от най-важните уроци, на които бяхме научени, бе никога да не забравяме нашите корени.

С годините, нашето семейно дърво растеше, но и старееше – два неразривно свързани процеса. И така, през далечната 2005 година ние загубихме нашия любим дядо. Човекът, който за нас бе пример за подражание вече го нямаше, но той остави своя завет.
Въпреки това, че дядо беше прекарал почти целия си живот в София, неговото последно желание бе да бъде погребан в гробищния парк на родното си село Осоица. Ние уважихме неговата молба, но ни отне около 2 години, за да стане вида на гробното място завършен. Все пак, ние се справихме!
Истината е, че дотогава само бяхме чували за неподдържаните и оставени в забвение гробни места. И така, ние се сблъскахме с жестоката реалност. Да, човешкият живот има начало и край, но кой заслужава да остане в забрава?

Всичко това ни накара да се замислим дали последният дом на дядо ни не го грози същата участ. Звучеше несправедливо. Тази мисъл не ни даваше мир и ние започнахме да обмисляме идеи, които биха могли да се превърнат в реалност, съобразени с бързо развиващия се свят. Всичко се свеждаше около място в интернет пространството, където всеки може да отдаде почит на близък, който вече не е сред живите. Имате лесен достъп от всяка точка на света. Осъзнахме, че това би особено полезно и от емоционална гледна точка за многото българи, поели нелекия път в чужбина, за които идването в родината е свързано с много трудности.

И така, до реализирането на идеята минаха 12 дълги години, в които ние правихме множество опити да запознаем хората с нея. Бяхме напълно наясно, че темата е трудна и болезнена, но нашето желание бе да я направим по-лесна за преодоляване. Въпреки това, просто хората не бяха готови за такава стъпка. Но това не ни обезнадежди. Ние опитвахме опитваме отново и отново!

И моментът настъпи – през недалечната 2020 година с идването на тежката за всички ни Covid пандемия. Време, в което се случваше немислимото – смъртта бе слязла на земята и не пощадяваше никого. Равносметката към днешна дата е проста – над 6,36 млн. смъртни случая. Точно толкова човешки съдби, които се превръщаха в проста статистика. Хората започнаха да се превръщат в числа, а ние не можехме да се примирим с това. За нас всеки имаше своя собствена история, която трябваше да остане в пространството. Всеки трябваше да бъде не само запомнен, но и увековечен.

И така, времето бе преодоляло смъртта, а за нас остана задачата да помогнем на хората да я приемат по-леко. Събрахме смелост и създадохме Pametna – платформата, в която ще може да съхраните паметта на нашите близки, които вече са в небесното царство.  Ще помогне живота им, както и тяхното дело да бъдат съхранени за идните поколения! Искаме да помогнем, на всички близки на покойните да изразят чувствата си и емоциите по техен адрес, таени дълго в душите.  Чрез написаното от всеки роднина, приятел, познат  (колега, съсед, съученик или познат), може би ще опознаем по дълбоко загубените свои близки.  Много е вероятно да чуем и видим неща, за които далеч не сме и предполагали …. Вярваме, че проектът “ПАМЕТНА” е едно много нужно  и полезно “онлайн” място, в което всеки един може, макар и за миг, да отдаде почит към паметта на всички, които са останали в сърцето му и го гледат от небето! 

Автор: Екипа на Паметна