-
By Любомир Иванов Митрев
- юни 9, 2022
- 1 Коментар
- Истории
Ние сме двама братя (Любомир и Димитър), родени и израснали в България, отгледани от обикновено българско семейство. Родителите ни възпитаваха у нас чисто човешки ценности, които днес се стремим да предаваме и на нашите деца. А, един от най-важните уроци, на който бяхме научени, бе никога да не забравяме нашите корени.
С годините, нашето семейно дърво растеше, но и старееше – два неразривно свързани процеса. И така, през далечната 2005 година ние загубихме нашия любим дядо. Човекът, който за нас бе пример за подражание вече го нямаше, но той остави своя завет.
Въпреки това, че той беше прекарал почти целия си живот в София, неговото последно желание бе да бъде погребан в гробищния парк на родното си село Осоица. Ние уважихме неговата молба, но ни отне около 2 години, за да стане вида на гробното място завършен. Все пак, ние се справихме!
Истината е, че дотогава само бяхме чували за неподдържаните и оставени в забвение гробни места. И така, ние се сблъскахме с жестоката реалност. Да, човешкият живот има начало и край, но кой заслужава да остане в забрава?
Всичко това ни накара да се замислим дали последният дом на дядо ни не го грози същата участ. Звучеше несправедливо. Тази мисъл не ни даваше спокойствие и ние започнахме да обмисляме идеи, които биха могли да се превърнат в реалност, съобразени с бързо развиващия се свят. Всичко се свеждаше около място в интернет пространството, където всеки може да отдаде почит на свой близък, който вече не е сред живите. Имате бърз и лесен достъп от всяка точка на света. Осъзнахме, че това би особено полезно и от емоционална гледна точка за българите по света, за които идването в родината е свързано с много трудности.
И така, до реализирането на идеята минаха 12 дълги години, в които ние правихме множество опити да запознаем хората с нея. Бяхме напълно наясно, че темата е трудна и болезнена, но нашето желание бе да я направим по-лесна за преодоляване. Въпреки това, просто хората не бяха готови за такава стъпка. Но това не ни обезнадежди. Ние опитвахме опитваме отново и отново!
И моментът настъпи – през недалечната 2020 година с настъпването на тежката за всички ни Ковид пандемия. Време, в което се случваше немислимото – Смъртта бе слязла на земята и не пощадяваше никого. Равносметката към днешна дата е проста, вече над 6,36 млн. смъртни случаи. Точно толкова човешки съдби, които се превръщаха в проста статистика на невидимите. Хората започнаха да се превръщат в числа, а ние не можехме да се примирим с това. Цифрата растеше с всеки изминал ден и това не ни даваше мира. За нас всеки отделен човек имаше своя собствена история, която трябваше да остане в пространството. Всеки трябваше да бъде не само запомнен, но и увековечен.
И така, времето б
е преодоляло смъртта, а за нас остана нелеката задача да помогнем на обществото да я приеме по-лесно. Събрахме смелостта, която може би натрупахме през годините и съ
здадохме Pametna – платформата, в която ще може да съхраните паметта на Вашите близки, които вече не са сред Вас. Също така, ще може да отдадете необходимата почит към техните личности и да изкажете това, което не сте могли. Съхранете историята на всеки за идните поколения, защото всеки човек заслужава да знае корените си!
За нас „Паметна“ е портал към безкрая, който ние създадохме с изключително внимание и сантимент. Светлината, която платформата носи със себе си, прави нашия ден по-смирен и отдава почит към любимите хора, които отдавна вече не са сред нас!
1Коментар
Comments are closed.