ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ
Борѝс III Обединител, роден Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски, е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 до смъртта си на 28 август 1943 г.
Цар Борис III е син на цар Фердинанд Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Негов кръстник е папа Лъв XIII и той получава имената Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав и титлата княз Борис Търновски. През 1896 г. преминава в православната вяра, като негов кръстник е руският император Николай II.

Престолонаследникът израства под опеката на строгия си баща, тъй като майка му умира, когато е петгодишен. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия и завършва Военното училище в София.

На 24 години, Борис III поема царската корона след абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското правителство на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 г. е подписан унизителният Ньойски договор.

На 9 юни 1923 г. преврат сваля правителството на Стамболийски, който е жестоко убит. Съставен е кабинетът на Александър Цанков. В отговор избухва Септемврийското въстание, организирано от комунистите, което разтърсва страната с терористични акции и атентати.

На 14 април 1925 г. анархисти извършват покушение над цар Борис III в прохода Арабаконак, но не успяват да го убият. Същия ден в София е застрелян генерал К. Георгиев, председател на Демократическия сговор. Два дни по-късно, при опелото на генерала в църквата „Св. Неделя“, е извършен атентат, при който загиват много хора. Цар Борис оцелява, тъй като закъснява за церемонията.

Царят призовава политическите сили към помирение. На 6 януари 1926 г. е съставено новото правителство на Демократическия сговор начело с Андрей Ляпчев. През 1931 г. на власт идва Народният блок, който включва Демократическата партия, БЗНС „Врабча“, Радикалната и Националлибералната партия. Включването на земеделци в управлението е важна стъпка към преодоляване на политическото разделение.

Цар Борис се заема с външната политика. През 1933 г. провежда три срещи с краля на Югославия Александър, постигайки сближаване между двете страни. Посещава европейските столици Брюксел, Берлин и Париж, утвърждавайки се като фактор в международната политика.

България стабилизира своето вътрешно и международно положение след преврата на 19 май 1934 г., извършен от Военната лига. Съставено е правителството на Кимон Георгиев, което възстановява дипломатическите отношения със СССР и ликвидира ВМРО и други организации.

На 23 ноември 1935 г. е съставено правителството на Георги Кьосеиванов, първият безпартиен кабинет, който управлява до 16 февруари 1940 г. Провеждат се радикални реформи, въвеждащи едноличния режим на цар Борис III.

В навечерието на Втората световна война цар Борис следи внимателно европейските междудържавни отношения и събития, осъждайки агресията и тоталитаризма. През 1938 г. отказва да присъедини България към оста Рим-Берлин и търси сближаване с Лондон. България не се включва и в Балканския пакт поради националните си интереси.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, започвайки Втората световна война. България обявява неутралитет. По инициатива на цар Борис се провеждат сондажи в Берлин и Москва относно връщането на Южна Добруджа.

През октомври 1939 г. е разпуснато XXIV ОНС. През февруари 1940 г. правителството на Георги Кьосеиванов е заменено с правителството на Богдан Филов. Борис III продължава да настоява за „безусловен неутралитет“.

Но събитията се развиват различно. На 7 септември 1940 г. в Крайова, под натиска на Германия, Румъния подписва договора за връщане на Южна Добруджа на България. На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Цар Борис III не успява да запази неутралитета. На 13 декември 1941 г. България обявява „символична война“ на Англия и САЩ. Още през април 1941 г. британски и югославски самолети бомбардират София и Кюстендил. Въздушните нападения стават най-интензивни през 1943 г.

Въпреки усилията си да избегне войната, цар Борис III не успява. С подкрепата на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на XXIV ОНС и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост, Борис III поема цялата политическа отговорност. Негови постижения са неучастието на български войски на Източния фронт и противопоставянето на германската политика спрямо евреите.

Тежкото бреме на политическите отговорности води до ранната и неочаквана смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. Съществуват различни версии за смъртта му, включително отравяне от германците или руснаците, инфаркт и други. Страната понася кончината му като тежка загуба и навлиза в нови големи изпитания.