Цар Фѐрдинанд I - Паметна
Цар Фѐрдинанд I

С почит от: АП

Цар Фѐрдинанд I

Роден на 27.02.1861. | Починал на 10.09.1948.

Немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота се ражда във Виена на 26-ти февруари 1861 година. Изборът му за български княз настъпва след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26-ти август 1886 година и възникването на остра политическа криза. Регентството, включващо Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков, започва да търси нов монарх за България.
На 15-ти октомври 1886 година Великото народно събрание избира за български княз Валдемар Датски, но той отказва да приеме короната по настояване на Александър ІІІ. Русия предлага кандидатурата на грузинския княз Мингрели, но тя не е приета от Великото народно събрание, което води до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни.
Във Виена е изпратена делегация от три човека от Великото народно събрание, за да търси княз. Там е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. След консултации с Германия, Великобритания и Франция, кандидатурата е приета без съгласието на Русия. На 7-ми юли 1887 година Великото народно събрание избира Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз на България.
На 2-ри август 1887 година новият български княз тържествено приема клетва пред Великото народно събрание в Търново. Русия счита избора на княз Фердинанд за незаконен и го определя като узурпатор. Въпреки че няма политическо минало, Фердинанд има родословни връзки с всички европейски династии.
През първите години Фердинанд оставя на Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, докато сам се занимава с пътувания и лични дела. През 1893 година сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза, като раждането на престолонаследника княз Борис Търновски допълнително укрепва позициите му.
През следващите години Фердинанд започва подкулисните си контакти с руската дипломация, което води до свалянето на Стамболов от власт през 1894 година. Във външната си политика той постига помирение и сближаване с Русия чрез тържествено приемане на българска делегация от новия руски император Николай ІІ през 1895 година.
На 2-ри февруари 1896 година престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието, кръстник му става император Николай ІІ. Фердинанд получава официален прием в европейските столици и най-високи ордени. Като главнокомандващ на войската се заема с нейното модернизиране и въоръжаване.
Той подпомага модернизацията на страната в различни области като изграждането на пощи, железници, гари и пристанища. Фердинанд е пасиониран по автомобили, влакове и самолети, като също така строи дворци, паркове и градини.
Във външната си политика той постига помирение и сближаване с Русия, като през 1902 година се сключва тайна военна конвенция между двете страни. За да разгърне напълно възможностите на страната, той подкрепя идеята за независимост.
На 22-ри септември 1908 година България тържествено обявява своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и го проглежда за "цар", възстановявайки тем самим дъстойнството на българските владетели. Този акт е ярък знак за народното единство и представлява постижение от международно значение.
Политическите успехи на цар Фердинанд достигат върха си по време на Балканската война през 1912 година. Той има имперски амбиции, докато народът и армията са изпълнени с ентусиазъм да освободят своите братя в Македония и Тракия от турско владичество. Българските войски постигат значителни успехи, изтласквайки турците на километри далече от Цариград.
Първият неуспех на Фердинанд като главнокомандващ идва по време на Междусъюзническата война, когато той започва настъпление срещу бившите съюзници без адекватно дипломатическо и военно подготвяне на задната част. Това води до катастрофа, въпреки че престолът е спасен поради общите очаквания за отмъщение.
Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фигури се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.
На 3-ти октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис III и напуска страната.
Още през 1915 година цар Фердинанд си осигурява пенсия като фелдмаршал от немската и българската армия. Той умира в родината си през 1948 година, надживявайки и двамата си сина – цар Борис III и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.

Основна информация


Цар Фѐрдинанд I

27.02.1861.

Австрия

Виена

10.09.1948

Германия

Кобург

Биографична информация

Немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота се ражда във Виена на 26-ти февруари 1861 година. Изборът му за български княз настъпва след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26-ти август 1886 година и възникването на остра политическа криза. Регентството, включващо Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков, започва да търси нов монарх за България. На 15-ти октомври 1886 година Великото народно събрание избира за български княз Валдемар Датски, но той отказва да приеме короната по настояване на Александър ІІІ. Русия предлага кандидатурата на грузинския княз Мингрели, но тя не е приета от Великото народно събрание, което води до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Във Виена е изпратена делегация от три човека от Великото народно събрание, за да търси княз. Там е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. След консултации с Германия, Великобритания и Франция, кандидатурата е приета без съгласието на Русия. На 7-ми юли 1887 година Великото народно събрание избира Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз на България. На 2-ри август 1887 година новият български княз тържествено приема клетва пред Великото народно събрание в Търново. Русия счита избора на княз Фердинанд за незаконен и го определя като узурпатор. Въпреки че няма политическо минало, Фердинанд има родословни връзки с всички европейски династии. През първите години Фердинанд оставя на Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, докато сам се занимава с пътувания и лични дела. През 1893 година сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза, като раждането на престолонаследника княз Борис Търновски допълнително укрепва позициите му. През следващите години Фердинанд започва подкулисните си контакти с руската дипломация, което води до свалянето на Стамболов от власт през 1894 година. Във външната си политика той постига помирение и сближаване с Русия чрез тържествено приемане на българска делегация от новия руски император Николай ІІ през 1895 година. На 2-ри февруари 1896 година престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието, кръстник му става император Николай ІІ. Фердинанд получава официален прием в европейските столици и най-високи ордени. Като главнокомандващ на войската се заема с нейното модернизиране и въоръжаване. Той подпомага модернизацията на страната в различни области като изграждането на пощи, железници, гари и пристанища. Фердинанд е пасиониран по автомобили, влакове и самолети, като също така строи дворци, паркове и градини. Във външната си политика той постига помирение и сближаване с Русия, като през 1902 година се сключва тайна военна конвенция между двете страни. За да разгърне напълно възможностите на страната, той подкрепя идеята за независимост. На 22-ри септември 1908 година България тържествено обявява своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и го проглежда за "цар", възстановявайки тем самим дъстойнството на българските владетели. Този акт е ярък знак за народното единство и представлява постижение от международно значение. Политическите успехи на цар Фердинанд достигат върха си по време на Балканската война през 1912 година. Той има имперски амбиции, докато народът и армията са изпълнени с ентусиазъм да освободят своите братя в Македония и Тракия от турско владичество. Българските войски постигат значителни успехи, изтласквайки турците на километри далече от Цариград. Първият неуспех на Фердинанд като главнокомандващ идва по време на Междусъюзническата война, когато той започва настъпление срещу бившите съюзници без адекватно дипломатическо и военно подготвяне на задната част. Това води до катастрофа, въпреки че престолът е спасен поради общите очаквания за отмъщение. Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фигури се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа. На 3-ти октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис III и напуска страната. Още през 1915 година цар Фердинанд си осигурява пенсия като фелдмаршал от немската и българската армия. Той умира в родината си през 1948 година, надживявайки и двамата си сина – цар Борис III и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.
гимназията „Терезианум“ Виена
България: Орден Свети Равноапостоли Кирил и Методий Военен орден "За Храброст" Княжески/Царски орден Св.Александър Народен Орден за Гражданска заслуга Народен Орден за Военна заслуга Германска империя Орден на Черния орел Орден на Червения орел Имперски военен орден на Железния кръст Орден за заслуга с дъбови листа (Pour le Merite) Орден Св. Йоан Саксо-Ернестински домашен орден Орден на Вендската корона Кръст за военна заслуга (Мекленбург) Хесенски орден Филип Великодушни Саксонски военен орден Св.Хайнрих Олденбургски кръст Фридрих Август Баварски орден Св.Хюберт Австро-Унгарска империя Орден на златното руно Орден Св.Стефан Военен орден Мария Терезия Кръст за военна заслуга с бойно отличие Орден Витез Британска империя Орденът на банята Викториански кралски орден Военен орден на Св.Йоан Йерусалимски (Малтийски орден) Руска империя Орден Св.Андрей Първозвани Орден Св.Александър Невски Орден на белия орел Орден Св.Владимир Орден Св.Анна Орден Св.Станислав Франция Орден на Светия Дух Орден на почетния легион Орден Св.Чарлз (Монако) Орден на академичните палми Османска империя Висшия почетен орден Звездата на Галиполи (Железен полумесец) Кралство Италия Орден на Светото Благовещение Орден Св.Св. Маврикий и Лазар Константиновия военен орден Св.Георги Орден Св.Януарий Кралство Белгия Леополдов орден Кралство Румъния Орден на Карол I Кралство Португалия Военен орден на Кулата и Меча Орден на Христа и Св. Бенедикт Кралство Швеция Орден на серафима Кралство Дания Орден на слона Бразилска империя Орден на розата Орден на южния кръст Княжество Черна гора Орден на Княз Данило I Кралство Югославия Орден на Таковския кръст Орден на Звездата на Караджордже Ватикан Орден на Папа Пий IX Персийска империя Орден Акдас Орден на лъва и слънцето Медали и други знаци Кръст за XX години отлична служба Мариански кръст на Германския рицарски орден Липе-Шамбургски кръст за предана служба
Ако желаете да редактирате своята паметна страница, моля проверете вашият имейл!

Create Memory