Петър Константинов Дънов - Паметна
Петър Константинов Дънов

С почит от: АП

Петър Константинов Дънов

Роден на 11.07.1864. | Починал на 27.12.1944.

<Известни личности>
Петър Дънов, известен като Учителя, е роден на 11 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна. Той е третото дете на свещеника Константин Дъновски. Началното си образование започва в родното село, но по време на Освободителната война училището е закрито.

Продължава обучението си в мъжката гимназия във Варна и през 1886 г. завършва Американското научно-богословско училище в Свищов. През 1888 г. заминава за Америка, където през 1890 г. завършва семинар по теология в Медисън, Ню Джърси. Следват две години като редовен студент в Бостънския университет, където се дипломира на 7 юни 1893 г. След дипломирането си завършва и едногодишен курс по медицина. В САЩ Дънов активно се интересува от Всемирното бяло братство и посещава техните годишни срещи, вярвайки, че основите на това братство са положени от богомилите в България преди десет века.

През 1895 г. Дънов се завръща в България и прекарва първите години в уединение при сестра си Мария във Варна. През 1896 г. издава първата си книга "Наука и възпитание". На 7 март 1897 г. той преживява духовно откровение и приема името Беинса Дуно, ставайки Учител на Бялото братство. Малко след това издава мистичната брошура „Хио Ели Меси Месаил”, утвърждавайки се в центъра на духовното общество, което по-късно прераства в Универсално бяло братство. Първите му ученици включват Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров и Анастасия Желязкова.

През 1898 г. изнася лекцията „Призвание към народа ми”, апелираща към социално и духовно самоутвърждение. Следващата година записва „Десетте свидетелства господни” и „Божието обещание”.

Първият събор на Бялото братство се състои на 7 април 1900 г. във Варна, след което ежегодните срещи се преместват през август в различни градове: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941) и накрая в района на Седемте рилски езера и Витоша.

От 1901 до 1912 г. Дънов пътува из цяла България, изнасяйки лекции. През 1912 г. в Арбанаси, близо до Велико Търново, създава „Завета на цветните лъчи на светлината”. През 1914 г. оформя основните принципи на учението си, наречено „Новите учения на Универсалното бяло братство”, и започва неделните беседи „Ето Човекът”, част от сериите „Сила и живот”. През 1917 г. в София започва специални лекции за омъжени жени, които продължават до 1932 г.

На 24 февруари 1922 г. в София основава школата на Всемирното бяло братство, където преподава в продължение на 22 години. Там води лекции за два класа: общ окултен клас („Трите живота”) и младежки окултен клас („Двата пътя”).

През 1927 г. Дънов основава селището Изгрев близо до София (днес част от града), където неговите ученици и последователи се събират. През 1929 г. основава школа в Рила, смятана за древна окултна школа. През 1934 г. създава Паневритмията, състояща се от 28 упражнения, към които по-късно добавя „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”.

През 1936 г. Дънов претърпява жесток побой, който води до мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Въпреки това, на 12 август същата година, вече е напълно възстановен за годишния събор на Бялото братство.

През 1939 г. оставя „Вечният завет на Духа”, послание към учениците си. По време на Втората световна война, през 1944 г., евакуира ашрама Изгрев и се премества в село Мърчаево. През декември същата година изнася последната си лекция пред общия окултен клас, а на 27 декември 1944 г. напуска този свят. Тялото му е погребано в ашрама му Изгрев, оставяйки след себе си наследство от духовни учения и последователи.

Основна информация


Петър Константинов Дънов

11.07.1864.

България

Суворово

27.12.1944

България

гр. София

Биографична информация

<Известни личности> Петър Дънов, известен като Учителя, е роден на 11 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна. Той е третото дете на свещеника Константин Дъновски. Началното си образование започва в родното село, но по време на Освободителната война училището е закрито. Продължава обучението си в мъжката гимназия във Варна и през 1886 г. завършва Американското научно-богословско училище в Свищов. През 1888 г. заминава за Америка, където през 1890 г. завършва семинар по теология в Медисън, Ню Джърси. Следват две години като редовен студент в Бостънския университет, където се дипломира на 7 юни 1893 г. След дипломирането си завършва и едногодишен курс по медицина. В САЩ Дънов активно се интересува от Всемирното бяло братство и посещава техните годишни срещи, вярвайки, че основите на това братство са положени от богомилите в България преди десет века. През 1895 г. Дънов се завръща в България и прекарва първите години в уединение при сестра си Мария във Варна. През 1896 г. издава първата си книга "Наука и възпитание". На 7 март 1897 г. той преживява духовно откровение и приема името Беинса Дуно, ставайки Учител на Бялото братство. Малко след това издава мистичната брошура „Хио Ели Меси Месаил”, утвърждавайки се в центъра на духовното общество, което по-късно прераства в Универсално бяло братство. Първите му ученици включват Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров и Анастасия Желязкова. През 1898 г. изнася лекцията „Призвание към народа ми”, апелираща към социално и духовно самоутвърждение. Следващата година записва „Десетте свидетелства господни” и „Божието обещание”. Първият събор на Бялото братство се състои на 7 април 1900 г. във Варна, след което ежегодните срещи се преместват през август в различни градове: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941) и накрая в района на Седемте рилски езера и Витоша. От 1901 до 1912 г. Дънов пътува из цяла България, изнасяйки лекции. През 1912 г. в Арбанаси, близо до Велико Търново, създава „Завета на цветните лъчи на светлината”. През 1914 г. оформя основните принципи на учението си, наречено „Новите учения на Универсалното бяло братство”, и започва неделните беседи „Ето Човекът”, част от сериите „Сила и живот”. През 1917 г. в София започва специални лекции за омъжени жени, които продължават до 1932 г. На 24 февруари 1922 г. в София основава школата на Всемирното бяло братство, където преподава в продължение на 22 години. Там води лекции за два класа: общ окултен клас („Трите живота”) и младежки окултен клас („Двата пътя”). През 1927 г. Дънов основава селището Изгрев близо до София (днес част от града), където неговите ученици и последователи се събират. През 1929 г. основава школа в Рила, смятана за древна окултна школа. През 1934 г. създава Паневритмията, състояща се от 28 упражнения, към които по-късно добавя „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”. През 1936 г. Дънов претърпява жесток побой, който води до мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Въпреки това, на 12 август същата година, вече е напълно възстановен за годишния събор на Бялото братство. През 1939 г. оставя „Вечният завет на Духа”, послание към учениците си. По време на Втората световна война, през 1944 г., евакуира ашрама Изгрев и се премества в село Мърчаево. През декември същата година изнася последната си лекция пред общия окултен клас, а на 27 декември 1944 г. напуска този свят. Тялото му е погребано в ашрама му Изгрев, оставяйки след себе си наследство от духовни учения и последователи.
Варненската държавна реална гимназия (1880/81 – 1883/84)
Университет „Дрю“ Бостънски университет (1890 - 7 юни 1893)
Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовната ни култура. Признат и уважаван из цял свят.
Ако желаете да редактирате своята паметна страница, моля проверете вашият имейл!

Create Memory