Васил Левски - Паметна
Васил Левски

С почит от: АП

Васил Левски

Роден на 18.07.1937. | Починал на 18.02.1873.

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ
Васил Иванов Кунчев, по-известен като Левски, е известен като един от великите политически личности, които дори след смъртта си запазват цялостта на своята личност и идеи. Със своето обединяване на речите си с делата си, той си спечелва признание. След героичната си смърт той се превръща в символ на всичко чисто, демократично и напредничаво в българската история. Вътрешната революционна организация, която той основава и води, не само остава в историята като връх на освободителното движение, но също така е основата на следващите събития като Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Този принос има и европейско значение за национално-революционното и демократичното движение през 19-ти век. Левски е последователен в своята борба за революция, демокрация и свобода – независимо дали става въпрос за лична, национална или обществена свобода. Той също така се бори за равноправие между народите, за политически и граждански права на етническите групи и малцинствата, и за демократичното устройство на обществото, независимо дали е то българско, балканско или за целия свят. В допълнение към своите исторически заслуги, Левски остава непроменен като "Апостол на българската свобода" и символ на политическия и морален идеал на българина.
Роденият на 6-ти (18-ти) юли 1837 г. в Карлово, Васил Левски, известен с рожденото си име Васил Иванов Кунчев, е почитан под различни имена, но най-известните му са Васил Левски и Апостола. Детството му е белязано от трудности, след като баща му почива рано, оставяйки го на 14 години да се грижи за семейството. Започва образованието си в местното училище, но под влиянието на вуйка си се превръща в послушник и помага в събирането на помощи за Хилендарския манастир.
През пролетта на 1862 г., след призива на Георги Раковски, Левски отива в Белград, където получава прякора "Левски". След разпускането на легията се завръща в България и работи като учител в различни селища, а после се присъединява към българската емиграция в Румъния.
Подобно на мнозина от съмишлениците си, Левски преживява горчивата загуба на Хаджи Димитър и неуспехите на борбата през 1867 и 1868 година. Въпреки това, той не се предава и започва да разглежда нови стратегии за постигане на българската независимост. Той осъзнава необходимостта от активна революционна дейност в страната и се ангажира с организирането на революционни комитети и пропагандна дейност сред населението.
През декември 1868 г. с подкрепата на "Българското общество" и Димитър Ценович, Левски отива в Цариград, а оттам в България, за да събере информация за политическите настроения в страната. Завръща се в Букурещ през март 1869 г., след което започва втората си обиколка на България, която завършва през август същата година. По време на обиколката си той създава революционни комитети в различни градове и селища, което полага основите за бъдещата общонационална революция.
В последващите години Левски продължава активната си дейност, изграждайки широка мрежа от революционни комитети и подготвяйки народа за борбата за свобода и независимост. Той формулира идеите си за демократична република и осъществява тяхното практическо приложение чрез организирането на въоръжено въстание през 1876 г.
В края на 1871 година, Българският революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, под ръководството на Любен Каравелов, и Вътрешната революционна организация (ВРО), предвождана от Васил Левски, достигат до заключението, че успехът на освободителното движение изисква обединение на усилията на комитетските организации в страната и в емиграцията. Това води до идеята за провеждане на Общо събрание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година. След дълги дискусии делегатите приемат програма и устав, и избират Любен Каравелов за председател на БРЦК. По-късно, според новия устав, Любен Каравелов определя Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получава специално пълномощие да представлява Централния комитет навсякъде и във всичко.
След Общото събрание Левски се връща в България и започва структурни промени във Вътрешната революционна организация, съобразно новия устав на БРЦК. Централният комитет в Ловеч е равнопоставен с останалите комитети, а в практиката конспирацията, тайната поща и тайната полиция са използвани в максимална степен. През есента на 1872 година се създават първите окръжни центрове, които координират дейността между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По това време, чрез инициативата на комитетски дейци от Тетевенско и Етрополско е изготвен план за нападение над турската поща в прохода Арабаконак на Стара планина.
Акцията се изпълнява на 22 септември 1872 година под ръководството на Димитър Общо, но турската полиция предприема извънредни мерки и участниците са арестувани. Признанията по време на разпитите позволяват на властите да ударят срещу революционната организация. Много комитетски дейци, включително и Димитър Общо, са арестувани и поставени пред съда в София.
Тогава Левски се намира в Южна България. Първоначално планира освобождаването на арестуваните, но обстановката се усложнява. В същото време се възникват разногласия сред членовете на централното ръководство относно предложението на Каравелов за вдигане на въстание. Левски решава да отиде в Букурещ, за да информира БРЦК за състоянието на организацията след арестите. На път за Румъния обаче бива заловен в село Къкрина, Ловешко, и след изправяне пред съда в София е обесен на 6/18 февруари 1873 година.

Основна информация


Васил Левски

18.07.1937.

България

Карлово

18.02.1873

България

гр. София

Биографична информация

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ Васил Иванов Кунчев, по-известен като Левски, е известен като един от великите политически личности, които дори след смъртта си запазват цялостта на своята личност и идеи. Със своето обединяване на речите си с делата си, той си спечелва признание. След героичната си смърт той се превръща в символ на всичко чисто, демократично и напредничаво в българската история. Вътрешната революционна организация, която той основава и води, не само остава в историята като връх на освободителното движение, но също така е основата на следващите събития като Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Този принос има и европейско значение за национално-революционното и демократичното движение през 19-ти век. Левски е последователен в своята борба за революция, демокрация и свобода – независимо дали става въпрос за лична, национална или обществена свобода. Той също така се бори за равноправие между народите, за политически и граждански права на етническите групи и малцинствата, и за демократичното устройство на обществото, независимо дали е то българско, балканско или за целия свят. В допълнение към своите исторически заслуги, Левски остава непроменен като "Апостол на българската свобода" и символ на политическия и морален идеал на българина. Роденият на 6-ти (18-ти) юли 1837 г. в Карлово, Васил Левски, известен с рожденото си име Васил Иванов Кунчев, е почитан под различни имена, но най-известните му са Васил Левски и Апостола. Детството му е белязано от трудности, след като баща му почива рано, оставяйки го на 14 години да се грижи за семейството. Започва образованието си в местното училище, но под влиянието на вуйка си се превръща в послушник и помага в събирането на помощи за Хилендарския манастир. През пролетта на 1862 г., след призива на Георги Раковски, Левски отива в Белград, където получава прякора "Левски". След разпускането на легията се завръща в България и работи като учител в различни селища, а после се присъединява към българската емиграция в Румъния. Подобно на мнозина от съмишлениците си, Левски преживява горчивата загуба на Хаджи Димитър и неуспехите на борбата през 1867 и 1868 година. Въпреки това, той не се предава и започва да разглежда нови стратегии за постигане на българската независимост. Той осъзнава необходимостта от активна революционна дейност в страната и се ангажира с организирането на революционни комитети и пропагандна дейност сред населението. През декември 1868 г. с подкрепата на "Българското общество" и Димитър Ценович, Левски отива в Цариград, а оттам в България, за да събере информация за политическите настроения в страната. Завръща се в Букурещ през март 1869 г., след което започва втората си обиколка на България, която завършва през август същата година. По време на обиколката си той създава революционни комитети в различни градове и селища, което полага основите за бъдещата общонационална революция. В последващите години Левски продължава активната си дейност, изграждайки широка мрежа от революционни комитети и подготвяйки народа за борбата за свобода и независимост. Той формулира идеите си за демократична република и осъществява тяхното практическо приложение чрез организирането на въоръжено въстание през 1876 г. В края на 1871 година, Българският революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, под ръководството на Любен Каравелов, и Вътрешната революционна организация (ВРО), предвождана от Васил Левски, достигат до заключението, че успехът на освободителното движение изисква обединение на усилията на комитетските организации в страната и в емиграцията. Това води до идеята за провеждане на Общо събрание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година. След дълги дискусии делегатите приемат програма и устав, и избират Любен Каравелов за председател на БРЦК. По-късно, според новия устав, Любен Каравелов определя Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получава специално пълномощие да представлява Централния комитет навсякъде и във всичко. След Общото събрание Левски се връща в България и започва структурни промени във Вътрешната революционна организация, съобразно новия устав на БРЦК. Централният комитет в Ловеч е равнопоставен с останалите комитети, а в практиката конспирацията, тайната поща и тайната полиция са използвани в максимална степен. През есента на 1872 година се създават първите окръжни центрове, които координират дейността между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По това време, чрез инициативата на комитетски дейци от Тетевенско и Етрополско е изготвен план за нападение над турската поща в прохода Арабаконак на Стара планина. Акцията се изпълнява на 22 септември 1872 година под ръководството на Димитър Общо, но турската полиция предприема извънредни мерки и участниците са арестувани. Признанията по време на разпитите позволяват на властите да ударят срещу революционната организация. Много комитетски дейци, включително и Димитър Общо, са арестувани и поставени пред съда в София. Тогава Левски се намира в Южна България. Първоначално планира освобождаването на арестуваните, но обстановката се усложнява. В същото време се възникват разногласия сред членовете на централното ръководство относно предложението на Каравелов за вдигане на въстание. Левски решава да отиде в Букурещ, за да информира БРЦК за състоянието на организацията след арестите. На път за Румъния обаче бива заловен в село Къкрина, Ловешко, и след изправяне пред съда в София е обесен на 6/18 февруари 1873 година.
Килийното училище в град Карлово
Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“
Днес, портретът на Васил Левски украсява кабинетите на висшите държавни длъжностни лица като Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, областните управители, кметовете на населените места и множество други политически фигури. Образът му се е появявал многократно и на българските банкноти и монети, както и на юбилейни издания. През 2007 година той бе избран за "най-великия българин" на всички времена в първото издание на съответното телевизионно предаване, организирано от Националната телевизия. Почти 59 000 зрители гласуваха за него, а събраните средства от гласуването ще бъдат използвани за издигането на негов паметник. Името на Васил Левски носи един град, шест села, една община, квартали в различни градове като Балчик, Варна, София и други, значителен брой булеварди, включително основният столичен Булевард "Васил Левски", площади и улици, училища в чужбина с името "Васил Левски", читалища, предприятия, спортни клубове, Национална спортна академия, Национален стадион в София, Национален военен университет във Велико Търново, връх Левски в Стара планина и връх Левски на остров Ливингстън. През 2009 година български астрономи откриват астероид, който получава името 204831 Левски в чест на Васил Левски.
Ако желаете да редактирате своята паметна страница, моля проверете вашият имейл!

Create Memory