Траурът след смъртта е знак за любов. Чувства на тъга, отчаяние и безпомощност са Ви обзели със загубата на любимия човек. Изпитвате болка, която до сега не е била позната на сърцето, а светът се разрушава под краката Ви. Всичко, което се обичали, вече го няма.

Мислите за него или нея владеят цялото Ви съществуване, а идеята, че няма да може да понесете болката и загубата, става все по-реална. Вярвате ли наистина, че след смъртта на Вашата половинка за Вас няма да има повече щастливи дни?…

Сред най-честите неща, които може да се случат с Вас след смъртта на Вашия любим, са:

– Да чувствате безнадеждност, безпомощност и да не виждате изход от ситуацията.
– Да изпаднете в емоционална „дупка“.
– Да изпитвате чувства на тревожност, неспособност и дори безполезност.
– Да сте напрегнати и да не успявате да се концентрирате.
– Да не изпитвате желание за нищо.
– Да изгубите апетит.

Как да си помогнем с преодоляването на смъртта на любимия човек?

Колкото и трудно да звучи, просто прегърнете идеята за „край“. Нормално е да скърбите, когато изгубите най-близкия до Вас, но не се притеснявайте – тези тъжни мисли няма да са с Вас завинаги. С течение на времето ще преодолеете мъката.

Изразете себе си. Водете си дневник – напишете в него всичко, което желаете, а ако Ви се плаче, оставете сълзите да потекат. Напишете стих за любимия човек или му нарисувайте картина – просто си позволете да бъдете тъжни.

Поискайте подкрепа. В такъв момент не е добре да оставате сами. Обадете се на приятел или пък се свържете с психолог. Говорете с околните за това как се чувствате.

Погрижете се за тялото си. Сигурно има нещо, което не сте си позволявали – било то храна или напитка. Чаша горещ шоколад или пък парче от любимата торта – направете го. Това е моментът, в който тези малки „прегрешения“ могат да Ви помогнат.

Движете се. Чрез движението се отдалечавате все повече от мъката. Траурът има много общо с безпомощността и сковаността. Затова не се предавайте. С всяко действие, Вие показвате на тялото си, че може да продължите. Отидете на любимото място, което преди сте споделяли с любимия човек, и си спомнете за всичко хубаво, което сте преживели заедно.

Помислете за нещата, за които сте благодарни. Дори сега, когато скърбите по любимия. Опитайте се да изместите фокуса си от това, което сте изгубили, към това, което Ви е останало.

Припомнете си трудните моменти, които сте преодолели заедно. Как си помогнахте тогава? Какво Ви каза любимият човек, за да Ви вдъхне сили? Сега си спомнете думите му и се изправете.

Какво да сторим в дългосрочен план?

В този момент Вие сте напълно наясно с причината за Вашата болка. Ако имахте право на едно желание, то би било ясно, а скръбта щеше да изчезне за миг. За съжаление, никой не е в състояние да изпълни подобно нещо, но дори ако празнината от загубата е разпиляла живота Ви и знаете, че никога няма да бъде запълнена, трябва да знаете, че сегашното състояние няма да продължи през целия Ви живот. Ще дойде моментът, в който ще откриете нова перспектива за света около Вас, но дотогава ще мине известно време.

Ние, от ПАМЕТНА, Ви съветваме да приемете настъпването на загубата и нейната необратимост. Сбогувайте се с всичко, което няма да може да изпитате отново с любимия човек. Да, всичко това отнема време, но това е пътят към изцелението.

– След това се фокусирайте върху Вашия мироглед за заобикалящата среда. Какво желаете да се случи с живота Ви оттук нататък? Какви бяха плановете с любимия? Какви възможности се отварят пред Вас? Задайте си въпросите, от които имате нужда, и потърсете отговорите.

– Погледнете в бъдещето, макар и без любимия до Вас. Замислете се как би изглеждал животът Ви след година. А след пет? Нека усилието бъде съсредоточено в нова цел, а скръбта бъде оставена малко встрани. Всеки от нас, който обича половинката си, би бил щастлив, ако преживелият продължи напред. Докато смъртта ни раздели, а след това – отначало!

Съхранете памета на своите близки, там където спомена за тях ще живее вечно и ще бъде предаван на идните поколения.

Мемориалната страница в ПАМЕТНА ще помогне да изразите вашата любов и признателност, така че да остане във времето.