Гробищата са местата, където хората завършват своя земен път. Дали в ковчег, урна или семейна крипта, последният път води винаги до там. Може би не знаете, но гробищата са били известни още като „църковни дворове“ или „некрополи“.

Те са законно определени за покойниците, а за живите са мястото, на което могат да изплачат своята мъка и да отдадат почит на своя починал близък. Първите гробища са създадени още в Древните Египет, Рим и Гърция, но официално добиват такъв статут едва през ХIХ век.

Преди хиляди години… Едно от най-известните места за погребение в древността е било Долината на царете, която се намира в Тива, Египет. За величествените фараони това е бил последният пристан. Още от около 1000 г. пр. н.е. е било взето решение мумиите на фараоните, положени в саркофази, да бъдат пренесени в тази самотна, студена долина.

Гробните пещери, където се полагали труповете на богоизбраните, били вкопани дълбоко в скалите. Интересен факт е, че гробовете им остават недокоснати почти 3000 години. Но, през 1870 г. са открити, а след това – ограбени. За никого не е тайна, че богатствата в тях са продадени на колекционери, а Долината на царете днес е известна с това, че е една от най-популярните туристически дестинации.
Гробището, което познаваме сега, всъщност е било непознато за Древен Египет. Мъртвите са били погребвани на собствено парче земя или в пустинята.

При гърците и римляните „гробището“ е било различно. При тях извън обсега на градовете се появяват първите некрополи – полета, на които хората от средната класа можели да погребат починалия в нормален гроб. За по-висшите особи мястото било същото, но се правела по-сложна гробна камара.
Но и изключенията са факт, защото видни и богати граждани са получавали внушителни гробници в пределите на града – на площади, пазари или селски пътища. Виа Апия (най-важният път в Древен Рим) е олицетворение именно на това.

За най-бедното съсловие и робите каменните и глинените ями били достатъчни.

Гробищната култура се появява с християнството

С появата на християнската религия се променя и гробищният култ. Не само в живота, но и в смъртта християните чакат обединени последния ден на Възкресението. Поради тази причина се създават и общинските гробища. До IV век пр. н.е. мъртвите намират своето последно място за почивка предимно в катакомби. Когато християнството става религия на Запад с признаването на римския император Константин, множество църкви били построени на много места. А около тях имало оградени места – църковни дворове, в които се погребвали починалите. Това било израз на близостта до Бога.

Епископи, крале и князе получили правото да бъдат погребвани около църквата. Нерядко миризмата, проникваща в църквата от криптите, ставала непоносима. Този нехигиеничен вид погребение предизвиквал критики, но все пак бил запазен. Ала докога?

Костниците и масовите гробове

Костниците и масовите гробове също са били силно критикувани. Още през късното Средновековие е имало опити телата на починалите да не се погребват в непосредствена близост до жилищни райони. Гробарите били порицавани, когато не изкопавали достатъчно дълбоки ями, защото мъртвите били изравяни и изяждани от прегладнели животни.
Когато през XIV век страхът от чумата започва да върлува, императорски указ измества гробищата извън градовете и селата.

През XVII век идеите за реформация достигат и погребенията в църквите, които вече дори извън рамките на градските стени.

Но едва през XIX век гробищата окончателно са остават извън градовете. С това е преодолян и проблемът с мястото, което вече не достига дори за живите.

Последният напредък

Първите опити за реформа на местата за погребение са направени в края на XVIII век в модерно мислещата Австрия и съседна Бавария. През далечната 1789 г. в Мюнхен е построено първото общинско централно гробище.
Естествено църквата реагирала с протест, но прогресът вече бил факт. Френската окупация донася със себе си много нововъведения, а едно от тях е гробището.

Реформеният указ на Наполеон от 1804 г. преработва погребалния вид в областите, които той управлява. Извън градовете се появяват огромни гробища. Новите погребения имат за цел идеята за равенство, а растителността, която се е засаждала по тези места – да намали опасните изпарения, за които се твърдяло, че са причинени от гниенето на телата. Мрачните гробища се превръщат в паркове, които не само служат за място, на което можеш да почетеш паметта на някого, но и за разходка.

Съхранете памета на своите близки, там където спомена за тях ще живее вечно и ще бъде предаван на идните поколения.

Мемориалната страница в ПАМЕТНА ще помогне да изразите вашата любов и признателност, така че да остане във времето.